Как Гуни стана наша котка
Котетата Цуни и Гуни се появиха в живота ни по една много прозаична причина: в семейната ни къща в центъра на София, която ползваме за наш офис, се бяха заселили плъхове. Повикахме фирма за дератизация. Намерихме такава, която унищожава гризачите, без да им причинява страдания, като впоследствие те се свиват на малки топчици. Отначало като че ли имаше ефект. Плъховете изчезнаха. Един обаче някак беше оцелял и се почувства като господар на къщата. Умееше да се промъква навсякъде, гризеше от ябълките в кухнята, веднъж прегриза картонена кутия с луксозни бонбони на масата във вестибюла и беше кусал от нея. Тогава Владимир Дворецки заяви, че трябва да си вземем котка. За един плъх не си заслужаваше да викаме отново фирмата да дератизира, а знаехме, че гризачите бягат дори само от миризмата на котки. Аз настоях котетата да се две, за да си правят компания, защото не сме целодневно в къщата и едно котенце би се чувствало самотно. Имахме късмет. Продавачката в кафенето срещу редакцията на
